Провокирана от последната тема в предаването Сблъсък „Примитивно ли е да ревнуваш” реших да изразя и моята позиция, като се абстрахирам от мнението на участниците в едноименното шоу по TV7.
Аз разглеждам ревността само в един аспект, който се нарича човешки чувства. Както всяко нещо в този живот и тук обаче, трябва да има някакви граници. Ако партньорът до вас се цупи, когато танцувате с чужд мъж в дискотеката, това е нормално, но в случай, че прояви болезнена агресия срещу вас изразяваща се в насилие, обидни думи и прочие тогава има проблем.
Въпроси от сорта ”кое те кара да ревнуваш”, ”защо се съмняваш в мен” и т.н. са излишни най-малкото защото всички ние сме раними. Доверие се гради трудно и смятам, че всеки един човек се влияе от първичните си емоции, колкото и някои да не го признават.
Нищо човешко не ни е чуждо и твърдото осъждане на ревността е глупост. Ситуациите предизвикващи съмнения в мъжа или жената са различни и понякога е по-добре да се оглеждаме какво се случва с живота ни. Основният ми съвет към дамите е да разпознават ранните сигнали.
При положение, че обичаният от вас мъж ви прави постоянни забележки за това, че отделяте повече време за тоалета си или се опитва да ограничи социалните ви контакти отчетете неправилното поведение и помислете дали се заслужава да сте с него.
Моментите, в които той прави фасон заради прекалено отпуснатото ви държание в непознати компании подлежат на компромис, тъй като все пак имаме сърца. Отсъствието, на каквато и да е ревност е проява на безчувственост и слаб характер или поне аз мисля по този начин.
Сложете нещата на везна, не робувайте на никого и бъдете свободни. Съобразявайте се с любимия си и ще получите заслуженото внимание. Ако срещу вас се прояви чувство на собственост или осетите тревожно поведение по-добре бягайте далеч, защото рискувате да станете поредната жертва на домашно насилие.
